Любомир Дацов: По-добре да направим ДДС 18% за всичко
- Гн Дацов, вижда ли се измерението на рецесията от числата за осъществяването на държавния бюджет? Към края на март картината още не беше толкоз неприятна, чуват се гласове, че няма сериозен резултат, ако се съди по подробните данни към края на април?
- Не знам кой какво вижда и не вижда, данните са показателни. Независимо дали гледаме данни с струпване, или гледаме съответните месеци, наклонността е ясна. Спадът в приходите за април и надлежно за май е приблизително с 15,5 - 15,6%. Спадът на данъчните доходи за април тази година по отношение на предишния април – приказвам за чист месец без струпване, е близо 14%. За май месец без значение от неналичието на задоволително подробни данни се вижда, че тази наклонност се е запазила и спадът на приходите е сред 15 и 17 %. 15 % спад на приходите е огромно отклоняване, в случай че би трябвало да вършим съпоставяне с рецесията от 2009 година. Тогава за първото полугодие общият спад на приходите е бил 7,8%, а на данъчните доходи – 9.3%, по отношение на първите 6 месеца на 2008 година. Това са шестмесечни данни, т.е. те мъчно могат да се сравнят с данните от последните два месеца, само че факт е, че рецесията е поразила стопанската система задоволително остро.
- Ще бъдат ли преразгледани общите оценки за осъществяване на бюджета? Какво може да направи държавното управление като иконимическа тактика, с цел да парира тези трендове – ограниченията сякаш закъсняха и не са задоволително ефикасни.
- Нека да кажем, че аргументите за рецесията не могат да бъдат съпоставяни с тази от 2009 година, това в този момент не е обичайната финансово икономическа рецесия, при която би трябвало да „ изгорят “ несъответствия, а да се пребалансира стопанската система. Аз мисля, че идеологически държавното управление върви по стъпките си от 2009 година и 2010 година и още веднъж бърка, тъй като консервативният метод води до проциклична политика, която ускорява въздействието на рецесията. Но зависи каква цел преследват!
Един от огромните проблеми е, че няма небосвод на ограниченията, които се подхващат. Част от тях имат чисто психическа цел – да знаеш какво да направиш, да можеш да се ориентираш, тъй като бюджетът в тази обстановка е главен състезател. Важно е всеки един жител и икономически индивид да може да моделира личното си държание по отношение на желанието на главния състезател – държавното управление. Затова би трябвало да има изясненост какво се прави най-малко три-четири месеца напред. Не е толкоз мъчно да се научим и да се поучим от другите в Европа. Това, което е общо за всичките развити западни страни, е, че разгласиха и се знае най-малко няколко стъпки напред какво може да се случи и какво може да се чака от управляващите, още повече, че тук имаме композиция от медицински, здравни ограничавания и по едно и също време проблеми, които би трябвало да бъдат решавани чисто стопански.
- Ако би трябвало да мислим за още ограничения, в каква посока би трябвало да са те? Ще се стигне ли до нова актуализация на бюджета и какво би трябвало да е определящо като политика при правенето на бюджет 2021?
- Не мисля, че ще се стигне до нова актуализация на бюджета, в случай че не се случи нещо с пенсионните фондове. Законът за обществените финанси дава задоволително опция на държавното управление да играе с числата, без да влиза в Народното събрание. Аз мисля, че не е проблем да бъдат изхарчени номинално тези пари, само че бюджетът би трябвало да бъде преструктуриран. Финансовият министър и Министерският съвет имат задоволително еластичност да вършат сходно преструктуриране без да влизат в Народното събрание. Правителството би трябвало да направи тези разноски по-ефективни и по-адаптивни по отношение на икономическата обстановка. Много е значимо какви спомагателни ограничения ще се приложат и по какъв начин ще се таргетират. Ако методът е сходен на досегашния, мисля, че ще пропуснем шанса да покажем, че се учим от грешките си в предишното.
- Адекватен ли е общият размер на поддръжката, която държавното управление осигурява на жителите и стопанската система? Достачно съществени ли са като дял от Брутният вътрешен продукт тези разноски?
- Вие може ли да ги забележите тези разноски? Аз не ги виждам най-малко към този момент. Ръстът на разноските за месец май е 1,6% по отношение на май 2019 година, откакто през април е имало спад на разноските от 0,4%. За да може да прецените, разноските през предходните месеци са имали междинен ръст 78% на месечна база. Тоест следи се блокиране на разходната част, минимум има увеличени заплащания за пенсии, заплати, които образуват друго разходно равнище.
- Мислите ли, че това е съзнателна политика – през понижаване на разходите да се парират понижените доходи?
- Не бих споделил, че е съзнателна стратегия, в случай че е съзнателна, би била доста обикновена. Но най-малко към този момент няма някаква потребност от такива дейности, бюджетът има задоволително еластичност да посрещне провокациите! Но бюджетът има потребност от „ умна/ smart “ политика. Както споделих, разноските могат да се преструктурират. Една добра финансова стратегия, ориентирана към по-малки фирми-изпълнители може да помогне на стопанската система. В идващите месеци не следва да допускаме унищожаването на потенциал на стопанската система. В тази връзка мисля, че в случай че би трябвало да се мислят ограничения за стимулиране на потреблението, краткотрайно намаляването на Данък добавена стойност за всички артикули и услуги на 18 %, вместо да се прави реплика единствено за обособени браншове, би било доста по-добра антикризисна мярка. Подобно решение би довело до тази антицикличност на политиката, за която приказвам.
- Тук незабавно ще бъде изтъкната спомагателната загуба на приходи за хазната – или очаквате тези суми да се върнат в бюджета като в допълнение ползване.
- Надали ще се върнат като в допълнение ползване, само че ще лимитират спада в потреблението. В случая ние нямаме общоприета икономическа рецесия. Имаме обстановка, в която са ударени по едно и също време и потреблението, и предлагането. Тоест необхоими са ограничения и в двете направления. Подобно решение е рисково, само че съгласно мен този риск в тази ситуация е оневинен. Стандартно не мисля, че играта с налозите е добра политика, проблемите, политиките би трябвало да се вземат решение през разноските. Достъпът до кеш, до пресен запас идващите месеци ще стане доста значим за бизнеса, пък и за елементарните хора, тъй като тези общоприети 2-месечни спестявания и запаси бяха изгорени през миналите месеци.
- Европейската комисия предложи нов фонд за справяне с рецесията от 750 милиарда евро, от които за България са планувани 15 милиарда евро. Считате ли, че страната ни ще успее да се възползва от това финансиране, което се дава за тъкмо поределени политики?
- Ситуацията по-скоро наподобява „ Надежда всяка тука оставете “, в случай че гледаме през призмата на еврофондовете. Търся подобаваща дума, с цел да не употребявам думата неуспех. Почти целият втори финансов интервал мина, а резултатите от усвояването на еврофондовете са отчайващи. Този втори финансов интервал е обвързван с доста по-структурирано ориентиране на парите, с ясно приоритетизиране на политиките. Именно съществуването на по-сложни правила, изискващи по-голям потенциал и демонстрация на сложна политика са една от главните аргументи усвояването на средствата през втория програмен интервал да не върви. Възможността около COVID-19 да бъдат трансферирани средства към такива ограничения в действителност избавя България от загуба на средства, само че казусът с неналичието на потенциал остава. В случая с новия избавителен фонд Европейската комисия насочва парите в две области, които изискват сложна политика. Така наречената „ зелена договорка “ изисква преструктуриране на стопанската система посредством нововъведения, тъй че тя да се развива в ниска карбонова среда. Това преди всичко значи страхотни вложения в просвета, потенциал да трансферираш научните разработки към промишлеността, което значи и съществуване на работеща систематична инфраструктура. България е меко казано „ бебе “ или „ прохождаща “ в тази посока. Аз съм мощно песимистичен. Дано това даде подтик за създаването на тези пазарни механизми, тези пазарни екосистеми, които допускат трансфер на високи познания към бизнеса, тъй като сега България е доста изостанала. Това значи толкоз доста неща, включително обучение, което пък е свързващото звено със идната тематика дигитализацията. Темата е дигитализацията на стопанската система, тук обстановката не е доста по-различна от тематиката за зелената стопанска система. Идеята е по какъв начин дигитализацията, навлизайки в живота, трансформира промишлеността, метода на работа и така нататък Това е голямо предизвикателство, както и основаването на устойчиви системи.
Трето направление ще бъде вложения в устойчивост, към провокации от вида на COVID19. Най-лесният образец защо става дума е обстановката със опазването на здравето. Видя се, че с доста дребни изключения здравните системи в множеството страни във типа, в който са ориентирани, структурирани, не работят добре в тези изменени условия. И още веднъж, не става въпрос единствено за опазване на здравето.
Надявам се, Европейска комисия да не работи като разходно министерство, което гледа да похарчи едни пари, с цел да не му отрежат бюджета идната година. А да сътвори същински предпоставки за една друга Европа.
- Не знам кой какво вижда и не вижда, данните са показателни. Независимо дали гледаме данни с струпване, или гледаме съответните месеци, наклонността е ясна. Спадът в приходите за април и надлежно за май е приблизително с 15,5 - 15,6%. Спадът на данъчните доходи за април тази година по отношение на предишния април – приказвам за чист месец без струпване, е близо 14%. За май месец без значение от неналичието на задоволително подробни данни се вижда, че тази наклонност се е запазила и спадът на приходите е сред 15 и 17 %. 15 % спад на приходите е огромно отклоняване, в случай че би трябвало да вършим съпоставяне с рецесията от 2009 година. Тогава за първото полугодие общият спад на приходите е бил 7,8%, а на данъчните доходи – 9.3%, по отношение на първите 6 месеца на 2008 година. Това са шестмесечни данни, т.е. те мъчно могат да се сравнят с данните от последните два месеца, само че факт е, че рецесията е поразила стопанската система задоволително остро.
- Ще бъдат ли преразгледани общите оценки за осъществяване на бюджета? Какво може да направи държавното управление като иконимическа тактика, с цел да парира тези трендове – ограниченията сякаш закъсняха и не са задоволително ефикасни.
- Нека да кажем, че аргументите за рецесията не могат да бъдат съпоставяни с тази от 2009 година, това в този момент не е обичайната финансово икономическа рецесия, при която би трябвало да „ изгорят “ несъответствия, а да се пребалансира стопанската система. Аз мисля, че идеологически държавното управление върви по стъпките си от 2009 година и 2010 година и още веднъж бърка, тъй като консервативният метод води до проциклична политика, която ускорява въздействието на рецесията. Но зависи каква цел преследват!
Един от огромните проблеми е, че няма небосвод на ограниченията, които се подхващат. Част от тях имат чисто психическа цел – да знаеш какво да направиш, да можеш да се ориентираш, тъй като бюджетът в тази обстановка е главен състезател. Важно е всеки един жител и икономически индивид да може да моделира личното си държание по отношение на желанието на главния състезател – държавното управление. Затова би трябвало да има изясненост какво се прави най-малко три-четири месеца напред. Не е толкоз мъчно да се научим и да се поучим от другите в Европа. Това, което е общо за всичките развити западни страни, е, че разгласиха и се знае най-малко няколко стъпки напред какво може да се случи и какво може да се чака от управляващите, още повече, че тук имаме композиция от медицински, здравни ограничавания и по едно и също време проблеми, които би трябвало да бъдат решавани чисто стопански.
- Ако би трябвало да мислим за още ограничения, в каква посока би трябвало да са те? Ще се стигне ли до нова актуализация на бюджета и какво би трябвало да е определящо като политика при правенето на бюджет 2021?
- Не мисля, че ще се стигне до нова актуализация на бюджета, в случай че не се случи нещо с пенсионните фондове. Законът за обществените финанси дава задоволително опция на държавното управление да играе с числата, без да влиза в Народното събрание. Аз мисля, че не е проблем да бъдат изхарчени номинално тези пари, само че бюджетът би трябвало да бъде преструктуриран. Финансовият министър и Министерският съвет имат задоволително еластичност да вършат сходно преструктуриране без да влизат в Народното събрание. Правителството би трябвало да направи тези разноски по-ефективни и по-адаптивни по отношение на икономическата обстановка. Много е значимо какви спомагателни ограничения ще се приложат и по какъв начин ще се таргетират. Ако методът е сходен на досегашния, мисля, че ще пропуснем шанса да покажем, че се учим от грешките си в предишното.
- Адекватен ли е общият размер на поддръжката, която държавното управление осигурява на жителите и стопанската система? Достачно съществени ли са като дял от Брутният вътрешен продукт тези разноски?
- Вие може ли да ги забележите тези разноски? Аз не ги виждам най-малко към този момент. Ръстът на разноските за месец май е 1,6% по отношение на май 2019 година, откакто през април е имало спад на разноските от 0,4%. За да може да прецените, разноските през предходните месеци са имали междинен ръст 78% на месечна база. Тоест следи се блокиране на разходната част, минимум има увеличени заплащания за пенсии, заплати, които образуват друго разходно равнище.
- Мислите ли, че това е съзнателна политика – през понижаване на разходите да се парират понижените доходи?
- Не бих споделил, че е съзнателна стратегия, в случай че е съзнателна, би била доста обикновена. Но най-малко към този момент няма някаква потребност от такива дейности, бюджетът има задоволително еластичност да посрещне провокациите! Но бюджетът има потребност от „ умна/ smart “ политика. Както споделих, разноските могат да се преструктурират. Една добра финансова стратегия, ориентирана към по-малки фирми-изпълнители може да помогне на стопанската система. В идващите месеци не следва да допускаме унищожаването на потенциал на стопанската система. В тази връзка мисля, че в случай че би трябвало да се мислят ограничения за стимулиране на потреблението, краткотрайно намаляването на Данък добавена стойност за всички артикули и услуги на 18 %, вместо да се прави реплика единствено за обособени браншове, би било доста по-добра антикризисна мярка. Подобно решение би довело до тази антицикличност на политиката, за която приказвам.
- Тук незабавно ще бъде изтъкната спомагателната загуба на приходи за хазната – или очаквате тези суми да се върнат в бюджета като в допълнение ползване.
- Надали ще се върнат като в допълнение ползване, само че ще лимитират спада в потреблението. В случая ние нямаме общоприета икономическа рецесия. Имаме обстановка, в която са ударени по едно и също време и потреблението, и предлагането. Тоест необхоими са ограничения и в двете направления. Подобно решение е рисково, само че съгласно мен този риск в тази ситуация е оневинен. Стандартно не мисля, че играта с налозите е добра политика, проблемите, политиките би трябвало да се вземат решение през разноските. Достъпът до кеш, до пресен запас идващите месеци ще стане доста значим за бизнеса, пък и за елементарните хора, тъй като тези общоприети 2-месечни спестявания и запаси бяха изгорени през миналите месеци.
- Европейската комисия предложи нов фонд за справяне с рецесията от 750 милиарда евро, от които за България са планувани 15 милиарда евро. Считате ли, че страната ни ще успее да се възползва от това финансиране, което се дава за тъкмо поределени политики?
- Ситуацията по-скоро наподобява „ Надежда всяка тука оставете “, в случай че гледаме през призмата на еврофондовете. Търся подобаваща дума, с цел да не употребявам думата неуспех. Почти целият втори финансов интервал мина, а резултатите от усвояването на еврофондовете са отчайващи. Този втори финансов интервал е обвързван с доста по-структурирано ориентиране на парите, с ясно приоритетизиране на политиките. Именно съществуването на по-сложни правила, изискващи по-голям потенциал и демонстрация на сложна политика са една от главните аргументи усвояването на средствата през втория програмен интервал да не върви. Възможността около COVID-19 да бъдат трансферирани средства към такива ограничения в действителност избавя България от загуба на средства, само че казусът с неналичието на потенциал остава. В случая с новия избавителен фонд Европейската комисия насочва парите в две области, които изискват сложна политика. Така наречената „ зелена договорка “ изисква преструктуриране на стопанската система посредством нововъведения, тъй че тя да се развива в ниска карбонова среда. Това преди всичко значи страхотни вложения в просвета, потенциал да трансферираш научните разработки към промишлеността, което значи и съществуване на работеща систематична инфраструктура. България е меко казано „ бебе “ или „ прохождаща “ в тази посока. Аз съм мощно песимистичен. Дано това даде подтик за създаването на тези пазарни механизми, тези пазарни екосистеми, които допускат трансфер на високи познания към бизнеса, тъй като сега България е доста изостанала. Това значи толкоз доста неща, включително обучение, което пък е свързващото звено със идната тематика дигитализацията. Темата е дигитализацията на стопанската система, тук обстановката не е доста по-различна от тематиката за зелената стопанска система. Идеята е по какъв начин дигитализацията, навлизайки в живота, трансформира промишлеността, метода на работа и така нататък Това е голямо предизвикателство, както и основаването на устойчиви системи.
Трето направление ще бъде вложения в устойчивост, към провокации от вида на COVID19. Най-лесният образец защо става дума е обстановката със опазването на здравето. Видя се, че с доста дребни изключения здравните системи в множеството страни във типа, в който са ориентирани, структурирани, не работят добре в тези изменени условия. И още веднъж, не става въпрос единствено за опазване на здравето.
Надявам се, Европейска комисия да не работи като разходно министерство, което гледа да похарчи едни пари, с цел да не му отрежат бюджета идната година. А да сътвори същински предпоставки за една друга Европа.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ